Лицата, които получиха медала – най-престижното отличие в американската армия – са сержант Едуард Н. Канеширо, специалист 5 Дуайт У. Бърдуел, специалист 5 Денис М. Фуджи и пенсиониран майор Джон Дж. Дъфи.
„Те застанаха на пътя на опасността, рискуваха всичко… за да защитят нашата нация и нашите ценности“, каза Байдън по време на церемонията в Белия дом. „Въпреки това, не всеки военнослужещ е получил пълното признание, което заслужава. Днес ние изправяме рекорда. Повишаваме наградите на четирима войници, извършили невероятни героични действия по време на конфликта във Виетнам.“
Президентът каза, че това е било дълго пътуване – повече от 50 години – за тези ветерани и техните семейства. „Но времето не е намалило тяхната удивителна храброст, безкористността им да поставят живота на другите пред собствените си и благодарността, която ние като нация им дължим“, добави той.
„Вашето семейство пожертва толкова много за нашата страна“, каза Байдън на семейството на Канеширо. „Знам, че никоя награда не може да компенсира загубата на баща ви и това, че той не е там, докато сте израснали. Но се надявам, че днес изпитвате известна гордост и утеха, като знаете, че неговата доблест най-накрая получава пълното признание, което винаги е заслужавала .”
Преди да получи наградата от името на баща си, синът на Канеширо каза пред CNN, че историята на баща му е вдъхновила собствената му кариера в армията.
„Само да си представя… за него просто да бъде самоотвержен и просто да скочи в огъня така. Това ме вдъхнови да… живея според това, което е направил“, каза Джон Канеширо.
Бърдуел, бивш съдия от Върховния съд на нацията чероки, получи медала за действията си през януари 1968 г.
“Върших работата, за която бях обучен. Чувствах, че трябва да направя това. Беше въпрос на дълг. И аз изпълних дълга си, доколкото можах”, каза Бърдуел. „Хиляди пъти съм се чудил защо аз оцелях, а някои от другите не, но си помислих, че когато отида на съда, ако имам смелостта, ще задам този въпрос на Бог.“
Байдън описа как „отнеха десетилетия“ на командващия офицер на Бърдуел, ген. Глен Отис, за да разбере, че „не е получил пълната чест, която е спечелил“. Но когато се пенсионира, Байдън каза: „Ген. Отис се погрижи да коригира записа и да документира напълно действията на Бърдуел, за да направи този ден възможен.“
Фуджи получи медала за действията си по време на спасяване с линейка с хеликоптер в Лаос и Виетнам в продължение на четири дни през февруари 1971 г.
На борда на хеликоптер по време на мисия за евакуиране на тежко ранен виетнамски военен персонал, самолетът пое вражески огън и беше принуден да се разбие на земята, според Белия дом. Тъй като беше ранен, Фуджи махна с друг хеликоптер и беше единственият американец, останал на бойното поле. Той многократно се излагаше на вражески огън, оказваше първа помощ на съюзниците и призоваваше бойни хеликоптери на САЩ за отблъскване на вражески атаки.
Дъфи получава наградата за действията си във Виетнам през април 1972 г.
Байдън също така описа как докато техният дирижабъл се готвел да излети, един от виетнамските съюзници на Дъфи е бил прострелян в крака, „което го е накарало да падне назад от хеликоптера“.
„Майор Дъфи го хвана и го завлече обратно на борда, спасявайки още един живот по пътя“, продължи той.
Дъфи, който сега е на 84 години, е изпращан във Виетнам четири пъти, натрупвайки 64 награди и отличия – включително 29 за храброст, четири бронзови звезди, осем Пурпурни сърца и седем въздушни медала.
„Вие сте обвързани с честта да изпълнявате дълга си и няма значение рискът или опасността. Вие сте там, за да го изпълнявате. И докато го правите, вие контролирате“, каза Дъфи преди е награден с Медал на честта.
Бетси Клайн от CNN допринесе за този доклад.
.