Баща ми никога не е искал да бъда един от „тези гейове“. Тогава той ме помоли да го сложа.

“,”type”:”video”,”meta”:{“url”:”https://www.youtube.com/watch?v=App_eSCAB90″,”type”:”video”,”version”:”1.0″,”title”:”Putting My Southern Dad into Drag – Mary Lou Pearl”,”author”:”Mary Lou Pearl”,”author_url”:”https://www.youtube.com/channel/UC3VlRu3FxAdTrViUV5mhtwA”,”provider_name”:”YouTube”,”description”:”My dad asked me to put him into drag queen makeup a couple of months ago. I made this video to document the occasion.nnGrowing up in Mississippi, my dad has shared that as a kid he had little, if any, exposure to out LGBTQ+ people. In the past, he’s struggled to understand and accept me doing drag and expressing myself in a more genderqueer way. Then, one day he asked me if I’d put him into drag on a trip back to Georgia. This was a *huge* step forward for us and our relationship.nnI hope this brightens your day. And remember: staying open and accepting and allowing yourself to learn and grow gives the folks around you permission to be their most authentic selves.nnInstagram: @blakelmitchell, @missmaryloupearl nTikTok: @missmaryloupearl”,”thumbnail_url”:”https://i.ytimg.com/vi/App_eSCAB90/sddefault.jpg”,”thumbnail_width”:640,”thumbnail_height”:480,”cache_age”:86400,”options”:{“_start”:{“label”:”Start from”,”value”:””,”placeholder”:”ex.: 11, 1m10s”},”_end”:{“label”:”End on”,”value”:””,”placeholder”:”ex.: 11, 1m10s”},”_cc_load_policy”:{“label”:”Closed captions”,”value”:false},”click_to_play”:{“label”:”Hold load & play until clicked”,”value”:false}}},”fullBleed”:false,”flags”:[],”enhancements”:{},”options”:{“theme”:”news”,”device”:”desktop”,”editionInfo”:{“id”:”us”,”name”:”U.S.”,”link”:”https://www.huffpost.com”,”locale”:”en_US”},”slideshowAd”:{“scriptTags”:[],”otherHtml”:””},”slideshowEndCard”:{“scriptTags”:[{“attribs”:{},”scriptBody”:”rn (function(){rn var c = document.getElementById(‘taboola-endslate-thumbnails’);rn c.id += ‘-‘ + Math.round(Math.random()*1e16);rn rn var taboolaParams = {rn loader: “//cdn.taboola.com/libtrc/aol-huffingtonpost/loader.js”,rn mode: “thumbnails-b”,rn container: c.id,rn placement: “Endslate Thumbnails”,rn target_type: “mix”rn };rn rn if (typeof window.modulousQueue === “function”) {rn twindow.modulousQueue.add(function(){ doTaboola(taboolaParams); });rn } else {rn tdoTaboola(taboolaParams);rn }rn }());rn”}],”otherHtml”:”

“},”isMapi”:false,”isAmp”:false,”isVideoEntry”:false,”isMt”:false,”entryId”:”629622ace4b0cda85dc39885″,”entryTagsList”:”lgbtq,drag-queens,drag,@sponsor_pride,@nonative,@noinstantarticle”,”sectionSlug”:”huffpost-personal”,”deptSlug”:null,”sectionRedirectUrl”:null,”subcategories”:”queer-voices”,”isWide”:false,”headerOverride”:null,”noVideoAds”:false,”disableFloat”:false,”isNative”:false,”commercialVideo”:{“provider”:”custom”,”site_and_category”:”us.huffpost-personal”,”package”:null},”isHighline”:false,”vidibleConfigValues”:{“cid”:”60afc111dcf87c2cd2f5d8bf”,”overrides”:{“front_page_top_videos”:{“desktop”:”60b64354b171b7444beaff4d”,”mobileweb”:”60b64354b171b7444beaff4d”},”top_media”:{“desktop”:”60b8e6bdc5449357a7ada147″,”mobile”:”60b8e701c5449357a7ada2ee”,”iphone”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”ipad”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”androidphone”:”60b8e699c5449357a7ada04c”,”androidtablet”:”60b8e699c5449357a7ada04c”},”anthology”:{“desktop”:”60b8e616cdd90620331bb0ba”,”mobile”:”60b8e671c5449357a7ad9f66″,”iphone”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”ipad”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”androidphone”:”60b8e699c5449357a7ada04c”,”androidtablet”:”60b8e699c5449357a7ada04c”},”content”:{“desktop”:”60b8e616cdd90620331bb0ba”,”mobile”:”60b8e671c5449357a7ad9f66″,”iphone”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”ipad”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”androidphone”:”60b8e699c5449357a7ada04c”,”androidtablet”:”60b8e699c5449357a7ada04c”}},”playerUpdates”:{“5668ae6ee4b0b5e26955d6a6″:”60d2472d9340d7032ad7e443″,”56aa41bae4b091744c0440d8″:”60e869dc7c5f3b17b6741b81″,”5841b2b5cc52c716ec6e5a7f”:”60b8e355cdd90620331ba185″,”58b5e2b8d85a10302feee895″:”60b64316b171b7444beafdb2″,”58b74698f78ced31417819ae”:”60b8e5bec5449357a7ad9b52″,”58b74ccecebcea57e2c3a3d1″:”60b8e5eac5449357a7ad9ca5″,”58cff690d85a100b9992bc39″:”60b8e616cdd90620331bb0ba”,”58cffb3fb6d9b972a49a3c9d”:”60b8e643cdd90620331bb1f6″,”58cffdd74d96935d7d6ec180″:”60b8e671c5449357a7ad9f66″,”58d03a84f78ced6518eb2fa7″:”60b643c82e76be41f112735c”,”592edf20e0fa177b0c26f7fd”:”60b8e699c5449357a7ada04c”,”5b35266b158f855373e28256″:”60b64354b171b7444beaff4d”,”5c116f29f79c4171d82b7c2a”:”60b64440b171b7444beb040b”,”5c1170fc600c9a697bf0c6b9″:”60b646102e76be41f1127ffc”,”5c47791afa1b317df8ae0c4f”:”60b8e6bdc5449357a7ada147″,”5c477987a6b48b35f164773d”:”60b8e701c5449357a7ada2ee”,”5c4779ee943c3c2a64f28371″:”60b8e747cdd90620331bb861″,”5c477a26fcd67b26879bc7c2″:”60b8e788c5449357a7ada67b”,”5d8921a78c3ae845f366c9b6″:”60ae7be5f3a7c13a30417ff9″,”58b98b00ba82aa39a6534321″:”60d0de7c9340d7032ad1146c”,”58b9d14cb6d9b96c9ec32af3″:”60d0dec19340d7032ad115a0″,”58cff8eccebcea42931e0436″:”60d0e005b627221e9d819d44″,”592edf5de0fa177b0c26f95b”:”60d0e38fb627221e9d81adcf”,”58cff72fd85a100b9992c112″:”60d0e447b627221e9d81b0da”,”56b4d34fe4b022697697c400″:”60d2472d9340d7032ad7e443″,”60b8e4c0c5449357a7ad957d”:”60e869dc7c5f3b17b6741b81″}},”connatixConfigValues”:{“videoPagePlayer”:”f010447b-d244-4111-a314-7b4542ae4145″},”customAmpComponents”:[],”ampAssetsUrl”:”https://amp.assets.huffpost.com”,”videoTraits”:null,”positionInUnitCounts”:{“buzz_head”:{“count”:0},”buzz_body”:{“count”:0},”buzz_bottom”:{“count”:0}},”positionInSubUnitCounts”:{“article_body”:{“count”:4},”before_you_go_slideshow”:{“count”:0}},”connatixCountsHelper”:{“count”:0},”buzzfeedTracking”:{“context_page_id”:”629622ace4b0cda85dc39885″,”context_page_type”:”buzz”,”destination”:”huffpost”,”mode”:”desktop”,”page_edition”:”en-us”},”cetUnit”:”buzz_body”}}”>

„Можете да играете „обличане“ или каквото и да е, но защо, по дяволите, бихте публикували тези снимки в интернет? Хората ще си помислят, че е странно! ”

Макар че това може да звучи като родител, наказващ малкото си дете, което се е хванало за техния iPad, това беше реплика, която баща ми ми изрече, странно лице в края на 20-те им по това време, докато ме караше до летището, за да летя обратно до Сан Франциско след едно от редовните ми пътувания до Джорджия, където израснах.

Бях свикнал с тези видове разпити по време на домашните си посещения и точно преди да си тръгна и да остана в капан в колата за 45 минути винаги изглеждаше най-доброто време за родителите ми да изразят загрижеността си относно това как Калифорния се е „променила“ аз и се питам накъде е тръгнал животът ми. По време на този конкретен епизод баща ми споделяше пренебрежението си към моето новооткрито хоби: да участвам в драг клубове като Мери Лу Пърл.

Тази размяна между нас беше в рязък контраст с това как баща ми реагира, когато за първи път се обявих като гей преди повече от 10 години. За него – лекар от централната част на Мисисипи, който никога не е живял извън Юга, с изключение на кратък престой в Оклахома за неговата медицинска резиденция – сексуалната ориентация беше част от генетичния му състав. Когато разбра, че съм гей, той ме увери, че въпреки че пътят пред него ще бъде труден и майка ми ще се бори заради религиозните си убеждения, това съм аз и той ще ме подкрепи. В същия дъх той ме предупреди да не съм един от „тези гейове“, добавяйки, че не трябва да карам никого да се чувства неудобно или да му изхвърлям сексуалността си в лицето, като „нося женски дрехи или марширувайки на парада на гордостта. ”

Е, вероятно се досещате как се оказа това. Всъщност разгорещият разговор, който водихме в колата онзи ден, беше предизвикан от снимки, които се появиха на мен и тогавашния ми партньор, които се влачахме на парада на гордостта в Сан Франциско.

Авторът, нали, с баща им, Боби. И двамата носят характерната папийонка на татко.

С любезното съдействие на Блейк Мичъл

Въпреки че баща ми имаше подкрепяща позиция относно странната сексуална ориентация, бързо научих, че разбирането му за несъответстващо на пола поведение и странна полова идентичност е доста ограничено. И като такъв той се страхуваше и критичен от това.

Баща ми е израснал в религиозна, консервативна общност, където, по негово собствено признание, не е имало открито ЛГБТК+ хора. За странното се говореше като за нещо зло и дяволско. Това беше нещо, което трябваше да се избягва и осъжда и ако някой се окаже „жертва на еднополово привличане“, както го наричаха, по-добре да се моли усилено Бог да го спаси.

И така, както можете да си представите, когато се обадих на родителите си миналата година, за да им кажа, че съм бил ваксиниран и се прибирам вкъщи, за да ги посетя, бях зашеметен да разбера, че баща ми искаше да донеса вкъщи моя грим и да сложа него в плъзгане. Той дори беше избрал име.

Това беше голямо отклонение от нашите дискусии относно съпротивлението през предходните четири години. Разбира се, най-накрая убедих родителите си да дойдат да ме видят на представяне през 2019 г., но беше ясно, че баща ми се чувства доста неудобно и подозирах, че го е направил най-вече, за да успокои майка ми, която е направила силно лобиране зад гърба сцените, за да го закарат там. Когато го попитах след шоуто какво мисли и как се чувства, той просто отговори: „Е, или се развиваш, или умреш“, след което се качи до своя Uber и се върна в хотелската си стая.

Бяхме минали отвъд неговото откровено осъждане за това, че правя влачене, но вместо мирно споразумение, това беше много по-скоро като споразумение за прекратяване на огъня.

„Това надхвърля границите ми на разбиране, но аз те обичам и знам, че си добър човек, и това изглежда те прави щастлив, така че ще го пусна“, каза той.

Оставихме го така. Следващият път, когато предложих на родителите ми да дойдат в Сан Франциско, за да ме видят да участвам в състезание по влачене, майка ми резервира своя полет и обясни защо баща ми няма да може да се присъедини.

Авторът с родителите им след драг представление в Лос Анджелис.
Авторът с родителите им след драг представление в Лос Анджелис.

С любезното съдействие на Блейк Мичъл

По време на пътуването до вкъщи, за да накарам баща ми да дърпам, бях абсолютен сноп нерви. Когато се настроихме в процеса на подготовката му, попитах какво го подтикна да иска да си направи грима това пътуване. Той отвърна шеговито: „Е, щях да свърша нещата в моя списък с кофи“ и се засмя, че искаше да знае как е изглеждал като момиче от салона в Дивия запад. Но дълбоко в себе си подозирах, че искането му трябва да има нещо повече.

Когато се разрових в отрицателния отговор на баща ми към това, че се изразявам по странен начин, разбрах, че той не разбира какво означава да правиш плъзгане или изразяване на несъответствие на пола в сравнение с това да бъдеш транссексуален или небинарен. Разбрах също, че излагането му на драг, транс и куиър култура е изключително ограничено. Стана ясно, че по-ранните му коментари за мен, че не съм „този тип гей“, произтичат от страх от неизвестното и желание да защити детето си от трудностите и подигравките, които е виждал, че изпитват повече странно представящи се хора, когато са били влезе в стаята си за прегледи в болницата. Излагането му на положителни примери от куиър живот беше ограничено и дори тогава той и майка ми наблюдаваха как много от странните хора около тях са засегнати от епидемията от СПИН през 80-те, когато той започна да практикува медицина.

С течение на времето, до голяма степен без да ми го изразява, той ме нормализираше да правя влачене в собствения си ум. Той го приравни с това да правя театър в средното и средното училище; единствената разлика беше, че сега се обличах като жена. Виждайки ме да свиря в Сан Франциско, макар и неудобно, му илюстрира любовта и подкрепата, които моята общност имаше към мен и тази област от живота ми, и извади на бял свят забавния, игрив характер на драг, който са толкова много хора привлечени в клубове по света и по телевизията.

Докато го гримирах в детската си спалня на Великден, гледах как той дойде да изпита тази радост за себе си. Смеехме се, той разказваше вицове и пробва различни акценти, за да подхожда на неговия драг характер. (Той избра името „Daddy Lou Merle“, пиеса на име, което му бях дал, „Daddy Lou Pearl“ и „Merle“, името на моята голяма леля, която беше доста герой в по-голямата си възраст , известна с хазарта, ядене на челюсти и въвеждането й през 1971 г. в Залата на славата на софтбола в Южна Дакота.) В един момент той каза, че гримът го кара да се почувства като в операта и започва да пее от „Сватбата на Фигаро“. Както казваме в света на драговете, той беше усещане на фантазията.

Авторът и трансформацията на Боби в средата на грима в детската спалня на Блейк в Дъгласвил, Джорджия.
Авторът и трансформацията на Боби в средата на грима в детската спалня на Блейк в Дъгласвил, Джорджия.

С любезното съдействие на Блейк Мичъл

Когато дойде последният момент на истината и татко обърна огледалото, за да види себе си, той избухна във вълнение. Вече южният му акцент се засили и той възкликна: „О, думата ми – тя е южняшка красавица! Леле мале глупост„Тогава, в любимия ми момент от деня, той се обърна към майка ми, която седеше на леглото, и каза: „Здравей, кукло!“

Имах чувството, че той предава частици от баба ми, лелите ми и жените, които израснах, срещайки в църквата в родния му град Колумб, Мисисипи. Подобно на мен, той черпи от по-едрите от живота южняшки жени (с по-големи от живота коси), около които е израснал.

Емоциите ми бяха смесени, когато той премина през тази трансформация. Разбира се, бях щастлив, че му хареса и че преживяването беше положително, но къде беше това вълнение преди? Защо се бях занимавал с толкова много пренебрежителни коментари и бях задал толкова много противоречиви въпроси, за да стигнем до тук? Защо отношението му се беше променило привидно толкова бързо?

Докато седяхме на кухненската маса, след като той беше изтрил целия грим, аз отново попитах: „Татко, защо наистина искаше да те гримам?“ Той сподели, че с течение на времето и той видя колко много влачене означава за мен, иска да го разбере по-добре. Той знаеше, че това е нещо извън обсега на неговото ниво на комфорт, като се има предвид неговият жизнен опит и къде е израснал, но искаше да се опита да се срещне с мен наполовина.

Авторът с баща им и новата им сестра
Авторът с баща им и новата сестра „татко Лу Мерл“, трансформация след грим в Дъгласвил, Джорджия.

С любезното съдействие на Блейк Мичъл

Като странни хора, ние говорим много за това, че искаме нашите семейства и общност да ни приемат. Приемането живее в пространството отвъд толерантността, което се дефинира като „позволяване на съществуването, появата или практиката на (нещо, което непременно не харесва или не се съгласява) без намеса“. Приемането отива още по-далеч и включва „актът на приемане на някого и допускането му във вашата група“. Толерантността казва „можеш да седиш тук, дори и да ми е неудобно“, докато приемането казва: „Бих искал да седнеш с нас, добре си дошъл тук“.

Ако продължим с този мисловен процес, стигаме до концепцията за прегръщане, която се дефинира като „държане на някого в ръцете си“ или „приемане или подкрепа с желание и ентусиазъм“. Баща ми, който ме помоли да го закарам, беше той да направи тази допълнителна стъпка, за да ме прегърне, да ме срещне къде съм и да демонстрира чрез действията си любовта и подкрепата си към мен. Това е особено смислено, като се има предвид нивото му на дискомфорт около плъзгането само преди малко.

Като странни хора често се очаква да обясняваме и защитаваме своята идентичност. Въпреки че усилията и емоционалният труд определено могат да бъдат продуктивни и да доведат до промяна, това също е облагащо и може да се почувства непосилно. Когато съюзниците решат да тръгнат на това пътуване на растеж и самоактуализация с нас – и са готови да се чувстват неудобно и да се предизвикателство – това облекчава нещата за нас и прави възможна по-голяма промяна. Толкова съм благодарен, че баща ми направи този избор.

И най-доброто от всичко? Сега имам страхотна нова сестра.

Блейк Мичъл е професионалист за корпоративно разнообразие и приобщаване, изпълнител на драг и активист, живеещ в Сан Франциско, Калифорния. Първоначално от Атланта, Джорджия, Блейк насочва своето южно възпитание към създаването на своя драг персона, Мери Лу Пърл. Блейк е запален поддръжник на каузите около LGBTQ + застъпничеството и расовата справедливост, включително СПИН / LifeCycle, Brave Trails LGBTQ + Summer Camp и Showing Up for Racial Justice. Блейк се идентифицира като небинарни и джендъркуиър и използва местоимения те / тях.

Имате ли завладяваща лична история, която бихте искали да видите публикувана в HuffPost? Разберете какво търсим тук и ни изпратете предложение.

.